неделя, 22 март 2009 г.

Една българска роза...

Преображенски манастир
Проход Вратник
Хотнишки водопад
Никополис ад Иструм

Връх Шейновец

Връх Шейновец и с. Мезек



Хубаво е човек да посети родния си край.Много топлина и много любов...и рзбира се,разходки сред природата на чудните Родопи...

понеделник, 2 март 2009 г.

Бягство

Един прекрасен ден,в който забравих всички и всичко-бяхме само аз,Трифката,Радо и на Трифката майка му.Ходихме до Полски Тръмбеш,където аз отивам за първи път.Беше забавно,особено като се има предвид разположението на града :)ЖП гарата е на самия център на града и има множество гарови павилиончета,разположени на самата главна улица:)Разбира се,посетихме едно от тях и нямаше как да не похапнем кебапчета с бира в компанията на местните мургавелковци и няколко бездомни кучета:)Тръгнахме си развеселени,защото преди това посетихме и местното кафе-бар-дискотека,където колоритно бяха съчетани и трите функции на това заведение,плюс "футуристичната"тоалетна :)
Последва не по-малко вълнуващо приключение,което ни донесе много емоции,но и тъга :(Посетихме Никополис ад Иструм-античен римски град, разположен на 18 км северно от Велико Търново,по пътя за Русе.Отбивката от главния път,която води до античния град,е в окаяно състояние.Не мога дори да кажа,че има път,а само огромни дупки,кал и камъни.Едва стигнахме,молейки се да не заседнем в някое от "езерата".Градът е интересен,запазени са много статуи,колони,части от сгради,плочи...Заслужава се да се види,но е жалко до тази историческа светиня да няма нормален път.Да,може и да се мине от с.Никюп,но от главния път за Русе е почти невъзможно.А там е огромната табела,указваща посоката и пътя към мястото.В коментари няма да се впускам.Ще кажа само,че е тъжно,останки отпреди 1900 години да са в много по-добро състояние от пътят,който води до тях и който е построен най-вероятно преди десетина години :(
След тези тъжно-весели преживявания,ходихме и на друго място,което посещавам за първи път-Преображенският манастир .Невероятно място...Не мога да го определя с думата"красиво".По-скоро магично,тайнствено...С някаква невидима сила,която се излъчва и от самия манастир и от надвисналите над него скали.Малко късче земя,което те кара да се вгледаш в себе си и да почувстваш Божията ръка,която с невидима сила е запокитила огромни парчета скала в двора на манастира,без да докосне църквата.И сякаш неволно се питаш дали и ти,ако постоиш малко повече под тези скали,няма да бъдеш обсипан с камъни...
Пътуването ни завърши с минаване през хълма Света гора край Търново и прибиране в познатия Лясковец :)
Един хубав ден,прекаран с любими хора на красиви места :)Това пожелавам на всеки:)
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА :)БЕЛИ,ЧЕРВЕНИ И ЗАСМЕНИ :):)