24 май...
Облаци,знамена,балони,музика и марш...Кирил и Методий,светите двама братя.Слънце и радост в душата ми-това е моят празник,аз съм българка и обичам езика си.Горда съм,че едни от най-хубавите ми години,студентските,бяха свързани с изучаването и опознаването на неговите богатства.
Да,капка гордост,защо не?!?Знам какво става около мен.Девет милиона българи говорят този език !Но колко от тях четат на него :( Колко от тях посягат към книгата,а не към компютърната мишка ? Иде ми да извикам като един политик от близкото минало на България,който призоваваше хората да НЕ купуват...Само че аз ще ги призова друго.За Бога,братя,четете!Не си отнемайте сами един свят,който съществува паралелно на този,в който живеем!Не си отнемайте възможността да мечтаете,да съпреживявате и да пътувате с мисълта си там,където телом никога не бихте могли да отидете!
Върви,народе възродени...
неделя, 24 май 2009 г.
неделя, 22 март 2009 г.
Връх Шейновец и с. Мезек
Хубаво е човек да посети родния си край.Много топлина и много любов...и рзбира се,разходки сред природата на чудните Родопи...
понеделник, 2 март 2009 г.
Бягство
Един прекрасен ден,в който забравих всички и всичко-бяхме само аз,Трифката,Радо и на Трифката майка му.Ходихме до Полски Тръмбеш,където аз отивам за първи път.Беше забавно,особено като се има предвид разположението на града :)ЖП гарата е на самия център на града и има множество гарови павилиончета,разположени на самата главна улица:)Разбира се,посетихме едно от тях и нямаше как да не похапнем кебапчета с бира в компанията на местните мургавелковци и няколко бездомни кучета:)Тръгнахме си развеселени,защото преди това посетихме и местното кафе-бар-дискотека,където колоритно бяха съчетани и трите функции на това заведение,плюс "футуристичната"тоалетна :)
Последва не по-малко вълнуващо приключение,което ни донесе много емоции,но и тъга :(Посетихме Никополис ад Иструм-античен римски град, разположен на 18 км северно от Велико Търново,по пътя за Русе.Отбивката от главния път,която води до античния град,е в окаяно състояние.Не мога дори да кажа,че има път,а само огромни дупки,кал и камъни.Едва стигнахме,молейки се да не заседнем в някое от "езерата".Градът е интересен,запазени са много статуи,колони,части от сгради,плочи...Заслужава се да се види,но е жалко до тази историческа светиня да няма нормален път.Да,може и да се мине от с.Никюп,но от главния път за Русе е почти невъзможно.А там е огромната табела,указваща посоката и пътя към мястото.В коментари няма да се впускам.Ще кажа само,че е тъжно,останки отпреди 1900 години да са в много по-добро състояние от пътят,който води до тях и който е построен най-вероятно преди десетина години :(
След тези тъжно-весели преживявания,ходихме и на друго място,което посещавам за първи път-Преображенският манастир .Невероятно място...Не мога да го определя с думата"красиво".По-скоро магично,тайнствено...С някаква невидима сила,която се излъчва и от самия манастир и от надвисналите над него скали.Малко късче земя,което те кара да се вгледаш в себе си и да почувстваш Божията ръка,която с невидима сила е запокитила огромни парчета скала в двора на манастира,без да докосне църквата.И сякаш неволно се питаш дали и ти,ако постоиш малко повече под тези скали,няма да бъдеш обсипан с камъни...
Пътуването ни завърши с минаване през хълма Света гора край Търново и прибиране в познатия Лясковец :)
Един хубав ден,прекаран с любими хора на красиви места :)Това пожелавам на всеки:)
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА :)БЕЛИ,ЧЕРВЕНИ И ЗАСМЕНИ :):)
Последва не по-малко вълнуващо приключение,което ни донесе много емоции,но и тъга :(Посетихме Никополис ад Иструм-античен римски град, разположен на 18 км северно от Велико Търново,по пътя за Русе.Отбивката от главния път,която води до античния град,е в окаяно състояние.Не мога дори да кажа,че има път,а само огромни дупки,кал и камъни.Едва стигнахме,молейки се да не заседнем в някое от "езерата".Градът е интересен,запазени са много статуи,колони,части от сгради,плочи...Заслужава се да се види,но е жалко до тази историческа светиня да няма нормален път.Да,може и да се мине от с.Никюп,но от главния път за Русе е почти невъзможно.А там е огромната табела,указваща посоката и пътя към мястото.В коментари няма да се впускам.Ще кажа само,че е тъжно,останки отпреди 1900 години да са в много по-добро състояние от пътят,който води до тях и който е построен най-вероятно преди десетина години :(
След тези тъжно-весели преживявания,ходихме и на друго място,което посещавам за първи път-Преображенският манастир .Невероятно място...Не мога да го определя с думата"красиво".По-скоро магично,тайнствено...С някаква невидима сила,която се излъчва и от самия манастир и от надвисналите над него скали.Малко късче земя,което те кара да се вгледаш в себе си и да почувстваш Божията ръка,която с невидима сила е запокитила огромни парчета скала в двора на манастира,без да докосне църквата.И сякаш неволно се питаш дали и ти,ако постоиш малко повече под тези скали,няма да бъдеш обсипан с камъни...
Пътуването ни завърши с минаване през хълма Света гора край Търново и прибиране в познатия Лясковец :)
Един хубав ден,прекаран с любими хора на красиви места :)Това пожелавам на всеки:)
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА :)БЕЛИ,ЧЕРВЕНИ И ЗАСМЕНИ :):)
понеделник, 23 февруари 2009 г.
Прелюдия
Път към нещо неизживяно,към неизплакани сълзи,без познат мирис и усещане за уют.Като душевна телепортация-аз съм тук ,а умът –някъде другаде,преследващ душата ми,разкъсвайки я с нокти всеки път,когато успее да я досегне.Две от три,три от четири,четири от пет...мисли,тегота,лудост на малки порции и в малки ,затворени стаи,без прозорци,без врати,без път навън.Ембрионална поза,недоносени мечти и околоплодна реалност обливаща ме в черно-зелени води.Миризма на просяк,лице нарисувано върху пръст...Задушливият път на нечий живот.Прелюдия към доброто,търсена в пустотата ,в безумните очи на самата Лудост.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
