Прелюдия

Път към нещо неизживяно,към неизплакани сълзи,без познат мирис и усещане за уют.Като душевна телепортация-аз съм тук ,а умът –някъде другаде,преследващ душата ми,разкъсвайки я с нокти всеки път,когато успее да я досегне.Две от три,три от четири,четири от пет...мисли,тегота,лудост на малки порции и в малки ,затворени стаи,без прозорци,без врати,без път навън.Ембрионална поза,недоносени мечти и околоплодна реалност обливаща ме в черно-зелени води.Миризма на просяк,лице нарисувано върху пръст...Задушливият път на нечий живот.Прелюдия към доброто,търсена в пустотата ,в безумните очи на самата Лудост.